Самоубийството- слабост или сила?

Някои хора мислят, че когато нямаш никаква надежда, никой около себе си е по- добре да сложиш сам край на живота си от колкото да чакаш дълги години съдбата да свърши това дело вместо теб. Но дали това е слабост или сила?
Според мен, ако човек е попаднал в “ задънена улица”, не трябва да слага край на живота си, който му е даден даром, колкото и отчаян да е той. Има много слепи художници и писатели, глухи музиканти, които се радват на живота така както им е устроен той, независимо от това, че не е много благоприятен към тях. Те продължават да живеят, изпълнени с надежда и се радват на това, което имат. Аз мисля, че ето това е сила.
Хората, които прибягват до самоубийство по принцип имат проблеми с близки и роднини, болни са от лоша болест, или са самотни. Те мислят, че като си вкарат патрона в главата, се оттървават от всички проблеми, които ги грозят при живите. Това е най- лесният вариант да се откъснеш от света- да, но в никакъв случай това не е проява на сила, напротив- това е голяма слабост. Самоубийството символизира, че ти си много слаб човек, който е изгубил желание за живот или просто го е страх от него, мислещ че с един патрон се решават всичките проблеми на света. Е, вие как мислите, това слабост ли е или сила?
Някои затворници също мислят, че тъй като са в затвора техния живот е приключил и няма смисъл в него. Те често прибягват до наркотици и след няколко години умират от свръх доза- нарочно, разбира се. Те приемат света за гадно място, и че те са в него само за да се мъчат и изтезават. Ето тук е и една от грешките в тяхната логика. Според мен света е създаден за да можем да му се радваме и наслаждаваме независимо дали мислим,че в това няма смисъл.
За мен самоубийството си остава знак за слаба психика и нежелание за борба с проблемите в човешкия живот, защото колкото и да ни е трудно, винаги има надежда.